четвъртък, 28 февруари 2008 г.

7ми май 2006, Писмо от Египет

"Не са строени от хора пирамидите. Или ако са строени, то при поставянето на всеки камък е умирал по един роб от инфаркт. Какво ли не съм виждал през живота си, но това ме замисли...Завладяваща гледка е. То не бе Хеопс, то не бе Хефрен, те са страшно много, пръснати из нищото. Но честно казано съм по-впечатлен от самата пустиня. Застани на брега на морето и си представи, че това пред теб не е вода, а е пясък на огромни вълни и после си представи, че това е с размерите на Европа и малко отгоре. Смразяващо е. Спира дъха. Спира ума. В пустинята пече та се не трае, но има студен вятър и поради тази причина вместо да умреш на втория час можеш да издържиш поне 24 часа преди да ритнеш камбаната. Усещането сред камънаците и пясъка е, че си безпредметен и нищожен. Колкото и да се напъваш, все на философски мисли ще те избива. Щастлив съм, че успях да се докосна до едната крайност на природата...Сигурно ще ходя още много пъти, а някога след време ще искам да се връщам пак...Егати и пустоща, вълшебно е! Влязохме в една от пирамидите. Спускахме се под наклон от 45 градуса през тунел, в който можеш само да пълзиш в продължение на 15 минути. Лиа се беше вкопчила в скута ми като кенгурче и плачеше от страх. Усещането е, че стигаш до центъра на Земята...А там вътре...Ох, как да ти опиша...Няма въздух, мирише на урина...Бели кахъри са това...Там вътре всичко изглежда все едно е строено преди 10 години, не повече. Камъните са гладки, полирани, идеално подредени (между два камъка игла не можеш да вкараш), погребални камери, лабиринт...Защо ли ти разказвам...Не можеш да си представиш и половината от това, уникално е. Тази грамада от преди 5 хил. години е толкова перфектно направена, че едва ли човешка ръка е сътворила нещо по-перфектно впоследствие. Камила се язди по-удобно и лесно от кон. Проблемът е в качването и слизането. Много се накланя, мамка й и камила. Яки мускули трябват, за да не паднеш.
Арабите не са лоши хора. Наивни и добродушни, страхливи дори бих казал. Тук богатите НЕ СЕ ПРИСМИВАТ НА БЕДНИТЕ! Хората някак си се уважяват...В същото време са хитри и пресметливи (може би защото процента на бедните е огромен), постоянно си пред Настрадин Ходжа и той все не може да те прекара, забавно е. Друго какво? Жегата води до тропическа депресия. Усещането, че си влязъл в сауна и че трябва да прекараш вътре осем месеца докато захладнее...Хммм... Опитваш се да се примириш и да не мислиш за това, знаеш, че няма къде да избягаш, но мозъкът се скапва – това си е тормоз. Климатът не позволява да си дееспособен за дълго време. Налага се да спиш повечко, нощем да будуваш, за да почувстваш хладина, течности се пият на корем – вода, сок, вода, сок, вода, сок, вода, сок... Ето, все още съм в началото на писмото, а вече се изморих;) Няма да им се размине на египтяните, решил съм да им зашлевя една изложба и да ги запозная с бурния балкански манталитет. Пък силно се надявам и да попродам нещо, кво толкоз;) Пуснах климатика, че от около половин час през прозореца взе да нахлува страшна жега...Скапах се, доспа ми се..."

сряда, 27 февруари 2008 г.

-CH9



Christina Dimanova page

ОК, може би, това е последната от серията, 9 ми звучи завършено. Виждал съм Кристина в много контексти, погледната през доста очи. Обещах и моя интерпретация и като първа завършена такава, предлагам тази. Желанието ми беше да е просто и ясно, без помощни средства. Не искам да раздувам егоизма си прекомерно и да изпадам в многословие. Благодаря ти от сърце, Кристина, и за търпението и за всеотдайността. Обмислям следващата крачка…

вторник, 26 февруари 2008 г.

Из "Писмата на псевдоинтелектуалеца"

Без редакция

"Изпитвам дълбоко огорчение след последния ни разговор. За първи път усетих как ми се разблъсква сърцето свирепо. Почувствах се за пореден път обруган, затова че искам да извърша просто действие, в случая да гледам филм, и да нося вината за това, че изпитвам жив интерес към филма, към неговите автори, които се оказаха големи лузъри. Пука ми, че ми дреме, имам сантимент към този сериал и това е всичко. Далечни сме в разбирането и консумацията на изкуството. Толкова се зарадвах на редовете отделени на тази тема при Оскар Уайлд, които ти уви не беше подчертала...Имаше брилятно обяснение на свободата, която садържа това понятие...Изкуството е съучастие в лъжа или по-точно казано – съучастие в нещо несъществуващо, което зрителят или възприемащият по своя воля приема за чиста монета. Красотата на това е именно в непредвидимото съучастие между творящия и възприемащия. Те се срещат някъде на територия, която не е нито на единия, нито на другия, или обратно - всеки пуска другия на своя територия на гости, доброволно, но така или иначе има среща, по правило с непревидим край. Как можеш да резбереш някого, ако не си погледнал поне веднъж с неговите очи? Никак. Можеш само да го изсушиш в собствените си обяснения що за явление е той. Как можеш да обичаш някого, ако не си влизал в него? Никак. Изкуството не е точна наука или религия, то е секс - понякога куц и стерилен, понякога върховен и с много оргазми. Ако се нагодиш към някой автор или се докосваш често до него, оргазмите идват лесно и са силни. Ако го държиш далеч от себе си, все едно по каква причина, дори и само защото си си наумил, че не става, нямаш шанс за нещо повече от чекия. И няма случай да харесаш произведение на изкуството от преразказ или от прочетена критика за него, уви това е далеч от същонстта на съучастието с автора, за което говорих по-рано. Няма начин. Винаги се сещам за Селинджър и неговата катакомба в прерията, където живее. Защо ли? Защо човекът Селинджър се крие така упорито от целия свят? Подмолното изтребване на хората на изкуството от медиите, превръщането им в сензация, публичното броене на пари от хонорари и милион други гадости спомагат чекиджиите да лъскат бастуна вместо да стигнат до онзи, който си е позволил да им говори с душата си. Ако всичко това е terra incognita за теб, ще те разбера защо си такава, но до всичко това ти можеш да стгинеш и със собстваната си мисъл и опит. Творчеството и в частност изкуството (като всиша форма на владеене на формата) са навсякъде и всеки човек има сетива за тях, ако не към сложни и иносказателни то поне към прости. Всеки е рисувал мама с триъгълна рокля и ръце и крака като клечки и го е правил най-често от любов! Единственият съдник на автора е слушателят, читателят, зрителят - другото са преразказани думи и общи теории. Изкуството не е база данни, нито съд. То е секс, хубав или лош - кой както го може и докъдето може. Изкуството оправдава най-добре употребата на свободна мисъл, защото не й слага граници и макар на пръв поглед да се интересува от резултата, всъщност не се! Никой автор не може да предугади точно докъде ще заведе своя зрител.Прости ми за това писмо, пускам го без редакция"