сряда, 28 май 2008 г.

12

"Законът е над всичко, но какаво да правим когато милосърдието се оказва над него"
Б. Тосия
Понятието за истина отдавна се е размило в съзнанието ми в откъслечни оправдания. След "12" на Никита Михалков си казах: "Сега ще бръкна в себе си, ще я сграбча тази истина и ще я запокитя от прозореца на 6-тия етаж и дано никога вече не се сетя, че може да съществува такава безсмислица, пък било то дори и само като дума..."
Неподражаем, манипулативен - така мога да определя този почти тричасов филм с пренаписан сценарии върху една разкошна американска пиеса - "12 разгневени мъже". Михалков е способен да изостри абсурда до краен предел. "Истините" стават на пух и прах именно защото няма по-голяма истина от личната, защото няма по-солени сълзи от собствените и по широка усмивка от тази на наблюдаващия. Обичам режисьори които чисто по детски се вълнуват от работата си и макар робувайки стилистично на съврмеието си да намират сили и да говорят. Както казва Достоевски: "Какво като има стена, какво като знам, че главата ми няма да я пробие, защо да стоя и да бездействам знаейки всичко това? Нямам причина!" Ето така се пробиват стени.
Препоръчвам ви този филм.

неделя, 18 май 2008 г.

откъс от "Калигула", Албер Камю

Метел: Безпокоихме се, Цезаре.
Калигула: С какво право?
Метел: Трябва да уредим някои въпроси, свързани с държавната хазна.
Калигула: А, разбира се, хазната! Да видим хазната, това е съществено. (на Цезония) Нали, скъпа, хазната е от първостепенна важност?
Цезония: Не мисля, Гай.
Калигула: Това показва, че нищо не разбираш. Ползата от хазната е огромна. На нея се крепи обществения морал, външната политика, продоволствието на войската. Всичко се крепи на нея - и величието на Рим и артритните ти кризи. (на Метел) Слушай сега!
Метел: Слушам те.
Калигула: Ти си ми верен, нали?
Метел: Цезаре!
Калигула: Е, добре, имам за тебе план. Ще съсипем икономическата политика на два етапа. Слушай хубаво. Първи етап: всички граждани на Империята, които разполагат с някакво състояние - малко или голямо, все едно - задължително да лишат от наследство децата си и без отлагане да направят завещание в полза на държавата.
Метел: Но, Цезаре...
Калигула: Не съм ти дал думата. Според нуждите си ще убивам тези граждани по реда им в произволно съставен списък. При случай мога да изменям този ред все така произволно. И ще ги наследявам.
Цезония: Какво ти става?
Калигула: (невъзмутимо) Редът на екзекуциите не е важен. Или по-точно всички екзекуции са еднакво важни, от което следва, че нямат никакво значение. Така или иначе, всички са еднакво виновни. По-морално е директно да ограбваш гражданите, отколкото индиректно да им пробутваш данък върху хранителните стоки, от които те не могат да се лишат. Да управляваш означава да грабиш - всички го знаят. Но има различни начини да грабиш. Аз ще го правя откровено. До довечера завещанията да бъдат подписани от всички жители на столицата, а до месец от всички в провинциите. Изпрати куриери.
Метел: Цезаре, не си даваш сметка...
Калигула: Слушай ме добре, тъпако. Ако хазната е важна, тогава човешкият живот не е важен. Ясно ли е?! Всички като теб, които мислят, че хазната е най-важна, трябва да спрат да ценят живота си прекалено много, след като държат на парите преди всичко. Реших да следвам логиката и понеже разполагам с властта, ще видиш какво ще ви струва логиката. Ще изтребя всички, които противаречат, а с тях и всички противоречия. Ако трябва, ще започна с теб.
Метел: Моята доброжелателност не стои под въпрос, уверявам те.
Калигула: Нито пък моята, можеш да ми вярваш. Доказателство за това е, че се съгласих да споделя гледната ти точка и да приема държавната хазна за обект на сериозно размишление. Можеш да ми благодариш, защото влизам в твоята игра с твоите карти. (пауза) Впрочем, планът ми е гениален в своята простота и това изчерпва разискванията. Имаш три секунди да изчезнеш. Броя: едно ...

петък, 16 май 2008 г.

откъс от "Калигула", Албер Камю

Херея: Викал си ме, Гай?
Калигула: Да, Херея.
Херея: Имаш да ми казваш нещо?
Калигула: Не, Херея.
Херея: Сигурен ли си, че присъствието ми е необходимо?
Калигула: Абсолютно сигурен, Херея. (пауза) Имам нужда да си поговоря с интелигентен човек. (пауза) Мислиш ли, че двама мъже могат поне един път в живота си да говорят от все сърце - да застанат като голи един срещу друг, разсъблечени от предразсъдъците си,от интересите и от лъжите в които живеят?
Херея: Мисля, че това е възможно, Гай. Но не мисля, че ти си способен на такова нещо.
Калигула: Прав си. Исках само да знам дали мислиш като мен и тогава да сложим маските, да извадим лъжите си. Да говорим така, сякаш отиваме на бой, защитени от глава до пети. Херея, защо не ме обичаш?
Херея: Защото в теб няма нищо за обичане, Гай; защото любовта не се управлява; защото твърде добре те разбирам и защото в някой черти на характера си твърде много приличаш на мен, а няма как да обичам онези черти на характера си, които се опитвам да потисна и скрия.
Калигула: Защо ме мразиш тогава?
Херея: Тук грешиш. Не те мразя. Смятам, че си вреден и жесток, суетен и егоистичен. Но не мога да те мразя, защото не мисля, че си щастлив. Не мога и да те презирам, понеже знам, че не си подлец.
Калигула: Тогава защо искаш да ме убиеш?
Херея: Казах ти, защото си вреден. Аз обичам сигурността и имам нужда от нея. Повечето хора са като мен. Не могат да живеят в свят, където и най-идиотската идея може за секунда да се превърне в действителност. И аз не искам да живея в такъв свят. Предпочитам да съм на ясно къде съм.
Калигула: Сигурността и логиката не вървят ръка за ръка.
Херея: Вярно. Не е логично, но е нормално и правилно.
Калигула: Продължавай.
Херея: Нямам какво повече да кажа. Не желая да приема твоята логика. Имам друга представа за човешките си задължения. Знам, че повечето твои поданици мислят като мен. Ти притесняваш всички. Нормално е да изчезнеш.
Калигула: Всичко това е ясно и последователно. За повечето хора е очевидност. Не и за теб. Ти си твърде интелигентен, а интелигентността се плаща скъпо или просто се отказваш от нея. Аз си я плащам. А защо ти не се отказваш от нея?
Херея: Защото искам да живея и да бъда щастлив. А не бих могъл нито едното, нито другото, ако помагам на твоя абсурд с всичките му последствия. Аз съм като всички. За да се усещам свободен понякога искам да убия хората, които обичам, друг път силно ме привличат жени, които законите на семейството ми забраняват да имам, но ако следвах логиката, тогава трябваше или да убивам или да обладавам наред. Мисля, че смътните желания нямат толкова голямо значение и ако всички се забъркаме в осъществяването им, тогава няма да имаме нито живот, нито щастие. А това, още веднъж ти повтарям, е най-важното за мен.
Калигула: Следователно, ти трябва да вярваш в някаква висша идея.
Херея: Просто мисля, че някой неща са по-красиви от други.
Калигула: Аз мисля, че всички са еднакви.
Херея: Знам, Гай, и затова не те мразя. Но ти притесняваш хората и трябва да изчезнеш.
Калигула: Много справедливо. Защо ми го съобщаваш и рискуваш живота си?
Херея: Защото неизбежно ще ме сменят други. И защото не обичам да лъжа.
Калигула: Херея?
Херея: Да, Гай.
Калигула: Мислиш ли, че двама мъже могат поне един път в живота си да говорят от все сърце?
Херея: Мисля, че точно това правим.
Калигула: Да, Херея. И въпреки това ти смяташе, че не съм способен.
Херея: Виновен съм, Гай, признавам и ти благодаря. Сега очаквам присъдата ти.
Калигула: Присъдата ми? А! (подава плочката за писане на Херея) Познаваш ли това нещо, Херея?
Херея: Знам, че е у теб.
Калигула: И следователно твоята искраност е било просто симулация. Двамата мъже не са си говорили от все сърце. (пауза) Тази дъсчица е единственото доказателство, нали?
Херея: Не разбирам.
Калигула: Разбира се, Херея. Ти си един праволинеен човек. Не искаш нищо изключително! Искаш да живееш и да бъдеш щастлив. Само толкова. Е, добре! Виж какво става с доказателствата в ръцете на един император. (Калигула стопява плочката в пламъка на една факла) Виждаш ли, конспираторе! Топи се и докато доказателството изчезва, на лицето ти изгрява зората на невинността. На удивително чистото ти чело, Херея. Невинен, каква красота! Даже и боговете не могат да върнат невинността без да накажат преди това, а на твоя император му е достатъчен един пламък, за да те оправдае и поощри. Продължавай, Херея. Твоят император очаква покоя си. Само така той може да живее и да бъде щастлив.