"Не са строени от хора пирамидите. Или ако са строени, то при поставянето на всеки камък е умирал по един роб от инфаркт. Какво ли не съм виждал през живота си, но това ме замисли...Завладяваща гледка е. То не бе Хеопс, то не бе Хефрен, те са страшно много, пръснати из нищото. Но честно казано съм по-впечатлен от самата пустиня. Застани на брега на морето и си представи, че това пред теб не е вода, а е пясък на огромни вълни и после си представи, че това е с размерите на Европа и малко отгоре. Смразяващо е. Спира дъха. Спира ума. В пустинята пече та се не трае, но има студен вятър и поради тази причина вместо да умреш на втория час можеш да издържиш поне 24 часа преди да ритнеш камбаната. Усещането сред камънаците и пясъка е, че си безпредметен и нищожен. Колкото и да се напъваш, все на философски мисли ще те избива. Щастлив съм, че успях да се докосна до едната крайност на природата...Сигурно ще ходя още много пъти, а някога след време ще искам да се връщам пак...Егати и пустоща, вълшебно е! Влязохме в една от пирамидите. Спускахме се под наклон от 45 градуса през тунел, в който можеш само да пълзиш в продължение на 15 минути. Лиа се беше вкопчила в скута ми като кенгурче и плачеше от страх. Усещането е, че стигаш до центъра на Земята...А там вътре...Ох, как да ти опиша...Няма въздух, мирише на урина...Бели кахъри са това...Там вътре всичко изглежда все едно е строено преди 10 години, не повече. Камъните са гладки, полирани, идеално подредени (между два камъка игла не можеш да вкараш), погребални камери, лабиринт...Защо ли ти разказвам...Не можеш да си представиш и половината от това, уникално е. Тази грамада от преди 5 хил. години е толкова перфектно направена, че едва ли човешка ръка е сътворила нещо по-перфектно впоследствие. Камила се язди по-удобно и лесно от кон. Проблемът е в качването и слизането. Много се накланя, мамка й и камила. Яки мускули трябват, за да не паднеш.
Арабите не са лоши хора. Наивни и добродушни, страхливи дори бих казал. Тук богатите НЕ СЕ ПРИСМИВАТ НА БЕДНИТЕ! Хората някак си се уважяват...В същото време са хитри и пресметливи (може би защото процента на бедните е огромен), постоянно си пред Настрадин Ходжа и той все не може да те прекара, забавно е. Друго какво? Жегата води до тропическа депресия. Усещането, че си влязъл в сауна и че трябва да прекараш вътре осем месеца докато захладнее...Хммм... Опитваш се да се примириш и да не мислиш за това, знаеш, че няма къде да избягаш, но мозъкът се скапва – това си е тормоз. Климатът не позволява да си дееспособен за дълго време. Налага се да спиш повечко, нощем да будуваш, за да почувстваш хладина, течности се пият на корем – вода, сок, вода, сок, вода, сок, вода, сок... Ето, все още съм в началото на писмото, а вече се изморих;) Няма да им се размине на египтяните, решил съм да им зашлевя една изложба и да ги запозная с бурния балкански манталитет. Пък силно се надявам и да попродам нещо, кво толкоз;) Пуснах климатика, че от около половин час през прозореца взе да нахлува страшна жега...Скапах се, доспа ми се..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар