четвъртък, 20 март 2008 г.

Архивите говорят - "Пролетарии от всички страни, съединявайте се"

Разрових се из стари театрални снимки и открих това. "Народна младеж", притурка "Диалог" от 19-ти май 1988г., цена 30 ст. Фотографът е Георги Папакочев. На снимката съм аз и Светла Ненова - дъщеря на фотографа Николай Ненов, мир на праха му. Сесията е правена през 88-ма в село Варвава за фотоваканцията в Приморско.
Бил съм на 16...Ех...

7 коментара:

T. каза...

Само на 16, с такова красиво голо момиче в прегръдка, и строгостта на кадъра..
Едно незабравимо вълнение вероятно.. незабравим спомен

Анонимен каза...

Още не познавам "Веда", пък при наличие на толкова много хляб ме е срам да си призная, че ми се ядат пасти.
Важното е съединяване да става, пък било то с пролетарии, каквито -такива.
Винаги имам едно наум, така че не ме страх да ям салати. Предполага се, че даже са полезни.
Когато говоря гледам в очите, а не - назад."Сегашното" ми се струва най-сигурното време.
Притеснявя ме, че ми мирише на дим, пък не виждам огън,а само ми се счуват викове "пожар".
Изкушавам се да приема тази "покана за танц", това е по-силно от мен...
Красивото голо момиче

Анонимен каза...

А на Западния фронт все още нищо новооооо... Очаквам с нетърпение да видя архиварите помнят ли какъв е танца!?
Страничен наблюдател

simon каза...

Бих се отзовал на литературния повик за разговор, но .. не и с анонимен. Няма начин.

Анонимен каза...

Страничният наблюдател да си отговаря за себе си.
Що се отнася до мен, аз съм се представила.
Учудващо е че като нямам залепен етикет на челото, съм направо невидима /анонимна/. „Кой си” и „как изглеждаш” са променливи величини, зависещи както от гледната точка, така и от начина по който всеки вижда света. И мен ме мъчат екзистенциални въпроси. Така или иначе, бих отговорила, стига да знаех. Преди години „усмихнато момиче с балони” вършеше работа при подаване на ръка. 20 години по-късно… виждам, че за да разговаряш, се изисква регистрация. Нямах… и „анонимен” беше единствения начин, програмата да приеме коментара ми. Обичам проблемите в общуването да се решават.Така че, провокирана от "любителите на визитни картички" – и аз си направих „блог”. Въпреки това, да се общува в тъмното е не по-малко вълнуващо.

Анонимен каза...

Имахте красива любов.... много се зарадвах да видя спомен от това време!

Мария /mariallin/

Анонимен каза...

Стават разговори за неща, които много хора влизащи в блога ти са запознати! :) А като го разглеждам, виждам че си вадиш добър хляб с фотогрфията! Пожелавам ти все повече да изкарваш! :)

Just one TaiPan!