сряда, 28 май 2008 г.

12

"Законът е над всичко, но какаво да правим когато милосърдието се оказва над него"
Б. Тосия
Понятието за истина отдавна се е размило в съзнанието ми в откъслечни оправдания. След "12" на Никита Михалков си казах: "Сега ще бръкна в себе си, ще я сграбча тази истина и ще я запокитя от прозореца на 6-тия етаж и дано никога вече не се сетя, че може да съществува такава безсмислица, пък било то дори и само като дума..."
Неподражаем, манипулативен - така мога да определя този почти тричасов филм с пренаписан сценарии върху една разкошна американска пиеса - "12 разгневени мъже". Михалков е способен да изостри абсурда до краен предел. "Истините" стават на пух и прах именно защото няма по-голяма истина от личната, защото няма по-солени сълзи от собствените и по широка усмивка от тази на наблюдаващия. Обичам режисьори които чисто по детски се вълнуват от работата си и макар робувайки стилистично на съврмеието си да намират сили и да говорят. Както казва Достоевски: "Какво като има стена, какво като знам, че главата ми няма да я пробие, защо да стоя и да бездействам знаейки всичко това? Нямам причина!" Ето така се пробиват стени.
Препоръчвам ви този филм.

2 коментара:

Светла каза...

В чужди мисли видях се!

Анонимен каза...

radvam se,4e si go gledal.tova e film,koito ne moje da bude propusnat.