Причина имам.
Изпитвах страх от този град, мислех, че където и да отида по света, ще се чувствам по-малко Бай Ганьо отколкото в Париж. Честно, тръгнах с нежелание. Така се случи, че пътуването беше подарък, имах съвсем други планове за лятото. В главата ми още духаха пустинни ветрове и на езика ми идваха предимно арабски а не англииски или още по-малко френски думи. Разбира се, че отивам да снимам... ама защо трябва да го правя в претъпкан с туристи европейски мегаполис и то през август? Поне ще видя Гоген и Ван Гог и ще се кача на Айфеловата кула..Да, не е малко. А, и Пикасо, да! “Причина имам!”
Един мит по-малко – Версай.
Перфектно подстриган! И до там. Двореца не бих коментирал дори в едно изречение – ето вече го изкометирах – семпъл, скучен. Много напън, много желание и с нищо по-различан от половината сгради в Париж. Голям камък.
Градините, да, много фризьорски труд е отишъл там. Вероятно за годините си са били безспорен хит, но и там се усеща прекомерен напън за оригиналност. Окастрените кубични дървета и лабиринти нямат край, слънцето пече над теб безмилостно, търсиш клонче да застанеш под сянка, е няма! Непробиваема плетеница извеждаща те винаги до шадраван. Как пък не ме изненадаха с нещо друго… Понеже съм бил в Сан Суси аналогиите бяха неизбежни. Няма я онази приказна импровизация с която именно немците ме изумиха преди години. Усещането че си попаднал в ренесансов пеизаж тук просто липсва. Представях си единствено потни градинари с огромни ножици, безспирно подстригващи храст след храст и надут френски крал, тупащ се в гърдите – “Елате ме вижте”. Прости ми Франция – доста неща от миналото ти са в повече.
Най-добрият начин да разгледаш Лувъра...
...е, да ти се ходи до тоалетната. Бясно препускаш из залите с карта в ръка, нищо не изтърваш от поглед защото ще подминеш заветния надпис WC. Слава богу, пред тоалетната на Наполеон III имаше въженце и посетители не се допускаха, иначе щях да положа дупето си на въздесъщото му биде. Всичко от Рубенс до ДаВинчи ми мина пред очите, на Мона Лиза и отделих точно 5 а не 30 минути, профучах край крадените от Египет свинксове и саркофази, за малко да гътна Венера Милоска на земята и точно след статуята на Нике намерих покой в една тоалетна с размерите на хол. Повярвайте ми, това беше роля в “Мисията невъзможна”!
Изпитвах страх от този град, мислех, че където и да отида по света, ще се чувствам по-малко Бай Ганьо отколкото в Париж. Честно, тръгнах с нежелание. Така се случи, че пътуването беше подарък, имах съвсем други планове за лятото. В главата ми още духаха пустинни ветрове и на езика ми идваха предимно арабски а не англииски или още по-малко френски думи. Разбира се, че отивам да снимам... ама защо трябва да го правя в претъпкан с туристи европейски мегаполис и то през август? Поне ще видя Гоген и Ван Гог и ще се кача на Айфеловата кула..Да, не е малко. А, и Пикасо, да! “Причина имам!”
Един мит по-малко – Версай.
Перфектно подстриган! И до там. Двореца не бих коментирал дори в едно изречение – ето вече го изкометирах – семпъл, скучен. Много напън, много желание и с нищо по-различан от половината сгради в Париж. Голям камък.
Градините, да, много фризьорски труд е отишъл там. Вероятно за годините си са били безспорен хит, но и там се усеща прекомерен напън за оригиналност. Окастрените кубични дървета и лабиринти нямат край, слънцето пече над теб безмилостно, търсиш клонче да застанеш под сянка, е няма! Непробиваема плетеница извеждаща те винаги до шадраван. Как пък не ме изненадаха с нещо друго… Понеже съм бил в Сан Суси аналогиите бяха неизбежни. Няма я онази приказна импровизация с която именно немците ме изумиха преди години. Усещането че си попаднал в ренесансов пеизаж тук просто липсва. Представях си единствено потни градинари с огромни ножици, безспирно подстригващи храст след храст и надут френски крал, тупащ се в гърдите – “Елате ме вижте”. Прости ми Франция – доста неща от миналото ти са в повече.
Най-добрият начин да разгледаш Лувъра...
...е, да ти се ходи до тоалетната. Бясно препускаш из залите с карта в ръка, нищо не изтърваш от поглед защото ще подминеш заветния надпис WC. Слава богу, пред тоалетната на Наполеон III имаше въженце и посетители не се допускаха, иначе щях да положа дупето си на въздесъщото му биде. Всичко от Рубенс до ДаВинчи ми мина пред очите, на Мона Лиза и отделих точно 5 а не 30 минути, профучах край крадените от Египет свинксове и саркофази, за малко да гътна Венера Милоска на земята и точно след статуята на Нике намерих покой в една тоалетна с размерите на хол. Повярвайте ми, това беше роля в “Мисията невъзможна”!
следва продължение...
3 коментара:
Хахахаха!Бидето на Наполеон Трети! Simon, като чета това и си мисля, че и в разкоша на Соломоновите покои да тънеш, и полу-голи девойки да ти веят с палмови листа, пак ще мрънкаш за граховото зърно, озовало се няколко метра под възкачения ти на възглавници задник :)
Хареса ми това за Бай Ганьо в началото на текста- много точно си го казал:)
това е най- забавната разходка из Париж
А, да... Париж. Посетих го два пъти: първият път, за да разбера доколко разните писачи са прави в разказите си за очарованието и уникалността на този град, и вторият, (с известно безразличие и) с тлеещата надежда да намеря нещо относително близко до "бай-ганьовската" ни душица..
И освен, че изпитах буква по буква горенаписаното от Simon, разбрах, че всеки град си е уникален по своему, затова от тази гледна точка Париж е като всеки друг.
П.П. ..знаеш ли на мен какво ми хрумна докато раглеждах перфектните градини на Версай? ..че вероятно всеки ден са си подстригвали храстите, а само като си представя, че са се къпали през месец....... :)))
Публикуване на коментар