"Калигула", видя му се края!

снимки: Росен Донев

Zift - coming soon

Още малко за целия този труд наречен "Калигула"

ДА ПРАВИШ СЪЗНАТЕЛНО ПОКУШЕНИЕ
СРЕЩУ СИСТЕМАТА,
КОГАТО СИ ГЛАВА НА СИСТЕМАТА.
ДА СЕ УТВЪРЖДАВАШ
ЧРЕЗ САМОУНИЩОЖЕНИЕ.
ДА ДОКАЗВАШ ЧРЕЗ ПРОТИВОРЕЧИЕ.
ДА ОСМИСЛЯШ ЧРЕЗ ОБЕЗСМИСЛЯНЕ.
ТОВА Е ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ПЪНК!

Явор Гърдев
в състояние на афект
по време на репетиция

Pink Floyd

Когато бях малък сънувах, че както си вървя по улицата попадам на група улични музиканти, струпани на тясно върху няколко квадратни метра в тунел между две къщи или някакво подобно тясно пространство, пред тях имаше шапка за пари, забиваха невероятно добри парчета... загледах се и ги разпознах, бяха Пинк Флойд, свиреха на тротоара и аз бях единствения им слушател. Всички подминаваха, бързаха, не виждаха , не чуваха, аз стоях изумен, гледах и не вярвах на очите си, идеше ми да закрещя “Ей, хора, слепи ли сте? Само един поглед и ще ги разпознаете!” Събудих се опиянен от невероятния концерт и ядосан от хорската тъпотия и тоталната липса на интерес към любимата ми група. Помня, че свиреха кротко и без парадиране, доволни, че са инкогнито. Не знам и не искам да знам какво означава този сън, но онова усещане, че хората наоколо са слепи за нещата които ме вълнуват не ме напуска и до днес. Декоративните отношения ме плашат. Предпочитам да си забием вампирски зъбите и да си смучем кръвта отколкото да се лъжем колко нова е всъщност новата мода и как кецовете ми не са китайски и дори, че сърцето ми не е произведено в някоя китайска провинция. Години по-късно отидох на концерт на Уотърс и ... беше като в съня. Сред 40 хилядната публика упорито не долових българска реч макар концерта да беше на не повече от 700 км от София. Тогава вече не виках а кротко изслушах трите скромни часа свирене и развълнуван си тръгнах. Усещането за самота ме изяжда.

Caligula