петък, 12 септември 2008 г.

Още малко за целия този труд наречен "Калигула"

ДА ПРАВИШ СЪЗНАТЕЛНО ПОКУШЕНИЕ
СРЕЩУ СИСТЕМАТА,
КОГАТО СИ ГЛАВА НА СИСТЕМАТА.
ДА СЕ УТВЪРЖДАВАШ
ЧРЕЗ САМОУНИЩОЖЕНИЕ.
ДА ДОКАЗВАШ ЧРЕЗ ПРОТИВОРЕЧИЕ.
ДА ОСМИСЛЯШ ЧРЕЗ ОБЕЗСМИСЛЯНЕ.
ТОВА Е ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ПЪНК!

Явор Гърдев
в състояние на афект
по време на репетиция

2 коментара:

Magali каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Magali каза...

Да започна с това, че причината да гледам „Калигула” са няколкото свързани постинга в този блог и лъхащото от тях усещане за нещо, правено с много обич и отдаване.
За мен „Калигула” на Явор Гърдев е изчистена, минималистична, концептуално съвършена провокация (задължително в някакъв екстремум) към възприятията. Представяно, представяне и представящи оформят парадоксално хармонична цялост, конкурирайки се в своята несъподчиненост за тотално обсебване на сетивата на зрителя. Особено ми допадна, това че се доловя зряло отношение към изкуството не като инструмент за внушаване на някакви авторови послания и визии, както казва самият Камю – не се опитва да „снабди с катехизис”, а като разтърсваща провокация, неизбежно катализираща процес на вътрешно осмисляне.
Наистина запомнящо се театрално преживяване, с отлично изграден главен персонаж и няколко чудесно развити второстепенни образа, надскачащи шаблонната представа за резониращата им същност by default. Препоръчвам.
Та, бих искала да благодаря, че е възможно да се види и такова правене на театър. Успех!