неделя, 16 август 2009 г.

И стана тихо...

Писмо от дъщеря ми на сбогуване:

"Обичам те тате и ще те обичам до краят на животът ми. Винаги гогато патувам ми става мъчно за теп обичам те тате много те обичам. Днес гогато ходихме на делфинариум казвах че си искам стутинката зажтото исках да си купия нещо от там но ти не ми я даде. Беше ме срам да кажа че искам да си купя нещо. Но нищо пак мога да си купия не от там. Е това е всичко. Целувки на всички. От: Лиа."

3 коментара:

Анонимен каза...

Що не си дал стутинката на дитето,бе?!
Станимир

Огнян Георгиев каза...

Трогателно...

Преди малко повече от година имах само себе си... сега съм баща на 2 момчета и 1 момиче... вече не бих искал дори и да си представя какъв би бил живота ми без тях...

Поздравявам те и дано съвсем скоро Лиа пак радва дните ти :)

mravkataz каза...

Иххх и ми стана усмихнато и малко мъчничко от вътре. Тя е много ти и за щастие и ти си много Лиа. Много ви се радвам всеки път когато гледам снимки на двамата! Дано я видиш пак скоро :)