неделя, 1 юни 2008 г.

Clutched IV

С голяма благодарност към Гери, която търпеливо чака 3 години да се наканя да я снимам, след като и бях обещал.

5 коментара:

Анонимен каза...

Geri, i az sym ti blagodarna!!!! Napylnihte mi du6ata, horaa! Mnoo ste yaki!
Chris

Анонимен каза...

Мони, дойде на себе си!
Бях се поуплашила,
ама "чер гологан" не се губи!
Оправи изказа!Липсваше ми, твоя си израз!
Поздравления!

Анонимен каза...

"Оправи изказа" употребих в минало време, като синоним на "Дойде си на изказа".
Слава Богу, вече се случи.:))))) Пояснявам..., защото не се научих да говоря еднозначно, и все се крие опастност да остана неразбрана, пък държа да съм ясна:)))
Още веднъж: Поздравления

Анонимен каза...

Може затворените очи да са отказ от реалността и поглед към нещо друго.Каквото и да е, това е истинска прегръдка:)

Анонимен каза...

Tova e edna ot nai-krasivite snimki, koito sam vijdala. Az sam iak po4itatel na fotografiata. Tazi snimka e palna s prekrasni i tragi4ni emotzii, kato vsiako vis6e proizvedenie na izkustvoto. Zatvorenite o4i mogat i da me razpla4at. Istinski moment.