"dies irae", "afraid of sunlight" & other madnesses

сряда, 30 март 2016 г.

German Maestro - знам, че знам, но не винаги е било така.

Купували сте си кола, нали? Каква? Червена или БМВ? Скъпа, за да се покажете пред приятелите, или евтина, защото пътищата са лоши? Голяма, за да вози хубаво или малка, заради ниския разход на гориво? Или сте си купили немска кола защото монтьора ви ви е казал, че италианските са чупливи? Така може до безкрайност да се въртите по спиралата на изгубения смисъл. Същото е и с изборът на телевизор, същото е с фотоапаратите.. Във всяка ситуация в която изключвате себе си като фактор е същото. Има неща, чието класифициране по пригодност и качество са силно зависими от сетивата ви, почти като добрата храна, почти като в секса.

Аз съм човек с две професии и една страст – музиката. И понеже стана дума за сетивност, храна и секс, редно е да ви разкажа и за страстта си.

Години наред слушах музика на тонколони ръчна изработка, от квалифициран майстор. Жилището ми е тясно и всички недостатъци на акустичната среда приписвах на размера на стаята, на разположението на мебелите... С годините узрявах в някой решения – смених няколко усилвателя, схванах зависимостите за сечение и качеството на материала на кабелите, изработих стойки за озвучителните тела. Нещата се променяха при всяка стъпка и все към по-добро. Когато се улавях, че нещо продължава да не ми харесва си казвах, че всеки един от компонентите в системата е на ниво, че всички характеристики са изпълнени и така се успокоявах, причината за недоволство изчезваше. Все още не знаех, че ми предстои да науча най-важния урок – не всичко което пише по етикетите е истина, особено що се касае до озвучителни тела.

Аудиофилите слушат музика при нулеви настройки, за мен това беше недостижимо и неразбираемо. Мислех си, че тези хора се лишават доста от сочността на звученето, та как може да изпиташ пълно удоволствие ако не побутнеш високите или басите. Да ама не! Тези хора наистина знаят как да слушат, защото доброто озвучително тяло няма нужда от корекции. И не само това. С опитът дойде и знанието, че панорамната широчина и дълбочина на звучене също са знак за качество, за майсторлък. Схванах разликата между това едни тонколони да са много “яки” и това да са майсторски изработени. Всичко това не го пишеше по етикетите. Пожелателната характеристика от 30 херца долен праг вече ми изглеждаше като печатна грешка върху етикета на моите ръчно изработени тонколони…

Срещата ми с German Maestro се състоя след дълго обикаляне по магазини и безкрайно прослушване, тестване и оценяване на по-голяма част от продуктите на световните лидери при озвучителните тела. Бях готов да рискувам поне с два модела, притесняваха ме единствено твърдите високи които уеднаквяваха звученето на всички чинели. Обричах се да слушам само Metallica, а къде да дяна цялата колекция джаз, а реквиема на Моцарт, а кьолнския концерт на Кийт Джарет. German Maestro се появи преди да направя голямата грешка да инвестирам в дълготраен актив при ниско доверие. Пренебрегнах труда на китайските и малайзийски работници и заложих на немското. Само за ден холът ми се оказа по-широк и от най-смелите ми мечти, схванах бързо новото значение на 26 реални херца долен праг, започнах да различавам гласа на всички чинели на Manu Katche и часовниците от “Time” в “The Dark Side Of The Moon” спряха да кривят. Както казват разбирачите: “сцената” се отвори, инструментите засвириха!” Уникалната UltraSphere™ технология при пищялките се оказа не просто поредния рекламен надпис, а смея да твърдя, революционен ход на German Maesrto - изключително широк ъгъл на разнасяне на звука при изненадващо ниска резонансна честота (1080 Hz) и изключителна линейност.

Отказах се да слушам музика с очите, доверих се на ушите си.

Поклон Маестро!

German Maestro!