Показват се публикациите с етикет кино. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кино. Показване на всички публикации
понеделник, 30 януари 2017 г.
петък, 2 март 2012 г.
събота, 20 февруари 2010 г.
"Покрив за двама"
Изгря слънце и на моя покрив!
Макар и още да имам схващания във врата от студа по време на снимките, съм щастлив. Това е първата ми цялостна или главна роля на кинолента в актьорската ми кариера. Другата половина от основната задача по женска линия се падна на Радина Кърджилова. След няколко леки забежки в сериалите "Тя и той", "Църква за вълци" след един пълнометражен филм на момчетата от Тутурутка "Досиетата XXL" и след поканата на Явор Гърдев за "Дзифт" Симеон не скочи от покрива, както твърдо беше решил по сценарии а засне още една главна роля в пълнометражен филм за голям екран с работно заглавие "Още нещо за любовта". Но всичко с времето си, за него ще разказвам друг път.
Зесега сме на покрива:
Продуцент: Владислав Първанов
Режисьор: Бойко Боянов
Оператори: Георги Богданов и Борис Мисирков
Художник и костюми: Анна Фурнаджиева-Боянова
Оригинална музика: Румен Бояджиев-син
Участват:
Симеон Лютаков
Радина Кърджилова
Калин Арсов
Александър Дятчин
Нина Арнаудова
четвъртък, 31 декември 2009 г.
Няколко думи за "Аватар"
Да напишеш критика за “Аватар” е като да разказжеш вица за Кумчо Вълчо който седял облегнат на едно дърво в гората и си удрял тестисите с два камъка. Знаете ли го? Минал Зайко Байко и го питал дали не боли и защо го прави а Вълчо отговорил “Боли ужасно, но знаеш ли какъв кеф е когато не уцелиш!”... Почвам да се бъхтя и аз.
Усещането, че световното кино е без тема през последните 20 години не ме напусна след като изгледах и този филм, явно морално-политческо-религиозно-конспиративно-любовната тематика нито ще намери отдушник нищо ще го търси за вбъдеще. Критика няма да има, остаряла е явно и демоде. Спорадични и скопени опити някой да поучава и замисля зрителя. Изостанал съм си казвам, искам да получа стока която никой не произвежда и не цени. Вече няма слаби хора и силни мозъци които да ги тревожат. Всички са силни, всички са господари. Всеизвестно е, че зрителят търси себе си в една кинотворба. Случва се и да не се намери в нея, но киното да му хареса – щом ме няма там, то трябва да поправя гешката и да искам да ме има. И спираш да бъщеш предишния. Какво ми предложи “Аватар”!? Намерих ли себе си там? Нищо не ми предложи и нищо не намерих, “Аватар” ме премаза на всички нива. Накара ме да повярвам , че историята на шепа компютърно нарисувани извънземни баскетболисти е историята от която аз имам нужда и то го направи в поредица от тричасово неспиращи, безпощадно точни удари в тестисите. Ако един не беше уцелил сега щях да съм предишния човек чиято оценъчна система параноично очаква своя нокаут... не, получих си го.
Вероятно филмът е пълен с грешки, само че, аз не бях подготвен да ги видя. Някой от вас видя ли грешките в “Междузвездни войни” преди 20 години? Да? Така ли? А защо не ги каза кои са!? Факт е, че “Аватар” изпревари най-малко с един ден очакванията ми. Може би именно тази нощ щях да сънувам този сън който днес гледах на екрана. Да, сън, не филм. И то не защото е 3D а защото не подложих на съмнение нито един трик а досега винаги съм го правил.
Дълбок поклон на цялото европейско кино с всичките му оператори, грипаджии, осветители, реквизитори – ако искат да ги има след 10 години трябва да напавят як профсъюз. Ще ми липсват, дано да се спасят. Хиля се и си мисля – “Цепя се като Люба Кулезич, като травестит който трепетно очаква своята менопауза която ще легитимира траверсията му и ще узакони безплодието му”, ужасно сложни глупости мисля.
четвъртък, 29 октомври 2009 г.
вторник, 13 октомври 2009 г.
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
"Още нещо за любовта"
Калин Врачански, Симеон Лютаков, Сепиде Далфоруз, Велко Кънев, Мария Статулова и Йосиф Шамли са актьорския екип във филма "Още нещо за любовта" на режисьорката Магдалена Ралчева. Сценарият е на Георги Данаилов а продуцент Филмова Студия "Време".В киноисторията през 1945г. младия хирург д-р Руменов (Калин Врачански) е интерниран във Варна. Там той се сприятелява с любимеца на града - арменеца фотограф Дикран (Симеон Лютаков). За беда Дикран претърпява злополука в морето и състоянието му става критично. Медицината е безсилна, но любовта на една жена успява да победи смъртта...
Филмът е подкрепен от Националния Филмов Център. Снимките ще продължат 5 седмици в София, Варна, Пловдив и Искрец. Оператор е Александър Лазаров, композитор - Божидар Петков, художник - Владимир Лекарски.
(по материал от пресата)
понеделник, 16 март 2009 г.
събота, 31 януари 2009 г.
събота, 24 януари 2009 г.
"Body of Lies"
Сигурен съм, че Ридли Скот не е допуснал случайни грешки, както бях сигурен и когато гледах Блек Хоук Даун. За тази среда не се разказва, в нея се живее. Радвам се, че не съм чел нищо за този филм допреди да го видя с очите си. Сценарият се издъни с влюбването, Ръсел Кроу се издъни с равното говорене, Лео се издъни с това, че заигра като Иван Ласкин, но всичко това беше малка издънка на фона на голямата протегната ръка към арабите, към техните традиции и мироглед. Америка е велика, исляма е гнил - не се коментира, вероятно евреи са платили филма, а и в Холивуд никога не е съществувал друг сценарен гръбнак. Тури му пепел, не ме интересува, стоката трябва да се харчи. Много хуманност, повече от всякога! Великолепно изведен образ на шефа на йорданското разузнаване и Лео, който се лута между двете крайности, увличайки зрителя след себе си. Ръсел Кроу - комично решен опонент, но по-добре така, отколкото злобен дядка с изпито лице, лапнал цигара. Киното разединява и обединява, увлича хора, говори им на много езици и на различни нива, то е тоталната медия засега и има огромна сила, а когато е позитивна е още по-огромна. Никого не намразих след този филм, нито един терорист и мисля, че с това целта е постигната.
сряда, 5 ноември 2008 г.
"Покрив" или не, снимките свършиха!
С бурна еротична сцена завършиха снимките на филма с работно заглавие “Покрив”. Цяла седмица из софийския квартал “Стрелбище” се разхождаха разплакани булки, месари, пирати, учители, английски туристи, гладни депутати и какви ли още не странни персони. История за двама души, решили да сложат край на живота си в един и същи ден на едно и също място – на един покрив. Режисьор: Бойко Боянов, оператори: Георги Богданов и Борис Мисирков, в ролите: Радина Кърджилова, Симеон Лютаков, Калин Арсов, Кристина Диманова, Сава Георгиев, Александър Дятчин и др. Сценография и костюми: Анна Фурнаджиева-Боянова.
сряда, 29 октомври 2008 г.
"Покрив" - филм на Бойко Боянов
7 дни снимки на покрива на 16 етажен жилищен блок в София. Като приключи всичко ще напиша повече. Във видиата псувам, но по принцип в живота никога. Enjoy!
събота, 11 октомври 2008 г.
"Дзифт" мачка!
Освен наградата за режусура на московския кинофестивал и българската номинация за чуждоезичен филм за "Оскар", Дзифт отнесе и основните награди на тазгодишното издание на фестивала "Златна роза". Дебютният филм на Явор Гърдев бе отличен за най-добър филм, операторско майсторство (Емил Христов), главна мъжка роля (Михаил Мутафов) и извънредната награда на журито за монтаж. Четирима от общо седемте варненски актоьори взели участие в "Дзифт" (между които и моя милост), продуцентите и режисьора имаха уникалното удоволствие да застанат пред препълнената до пръсване зала 1 на ФКЦ - нещо, с което за съжаление българското кино се сблъсква изключително рядко. Успех на "Асфалта" и ако още не сте го гледали... не знам какво чакате;)
Абонамент за:
Публикации (Atom)