Сигурен съм, че Ридли Скот не е допуснал случайни грешки, както бях сигурен и когато гледах Блек Хоук Даун. За тази среда не се разказва, в нея се живее. Радвам се, че не съм чел нищо за този филм допреди да го видя с очите си. Сценарият се издъни с влюбването, Ръсел Кроу се издъни с равното говорене, Лео се издъни с това, че заигра като Иван Ласкин, но всичко това беше малка издънка на фона на голямата протегната ръка към арабите, към техните традиции и мироглед. Америка е велика, исляма е гнил - не се коментира, вероятно евреи са платили филма, а и в Холивуд никога не е съществувал друг сценарен гръбнак. Тури му пепел, не ме интересува, стоката трябва да се харчи. Много хуманност, повече от всякога! Великолепно изведен образ на шефа на йорданското разузнаване и Лео, който се лута между двете крайности, увличайки зрителя след себе си. Ръсел Кроу - комично решен опонент, но по-добре така, отколкото злобен дядка с изпито лице, лапнал цигара. Киното разединява и обединява, увлича хора, говори им на много езици и на различни нива, то е тоталната медия засега и има огромна сила, а когато е позитивна е още по-огромна. Никого не намразих след този филм, нито един терорист и мисля, че с това целта е постигната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар