Няколко думи за "Аватар"

Да напишеш критика за “Аватар” е като да разказжеш вица за Кумчо Вълчо който седял облегнат на едно дърво в гората и си удрял тестисите с два камъка. Знаете ли го? Минал Зайко Байко и го питал дали не боли и защо го прави а Вълчо отговорил “Боли ужасно, но знаеш ли какъв кеф е когато не уцелиш!”... Почвам да се бъхтя и аз.

Усещането, че световното кино е без тема през последните 20 години не ме напусна след като изгледах и този филм, явно морално-политческо-религиозно-конспиративно-любовната тематика нито ще намери отдушник нищо ще го търси за вбъдеще. Критика няма да има, остаряла е явно и демоде. Спорадични и скопени опити някой да поучава и замисля зрителя. Изостанал съм си казвам, искам да получа стока която никой не произвежда и не цени. Вече няма слаби хора и силни мозъци които да ги тревожат. Всички са силни, всички са господари. Всеизвестно е, че зрителят търси себе си в една кинотворба. Случва се и да не се намери в нея, но киното да му хареса – щом ме няма там, то трябва да поправя гешката и да искам да ме има. И спираш да бъщеш предишния. Какво ми предложи “Аватар”!? Намерих ли себе си там? Нищо не ми предложи и нищо не намерих, “Аватар” ме премаза на всички нива. Накара ме да повярвам , че историята на шепа компютърно нарисувани извънземни баскетболисти е историята от която аз имам нужда и то го направи в поредица от тричасово неспиращи, безпощадно точни удари в тестисите. Ако един не беше уцелил сега щях да съм предишния човек чиято оценъчна система параноично очаква своя нокаут... не, получих си го.

Вероятно филмът е пълен с грешки, само че, аз не бях подготвен да ги видя. Някой от вас видя ли грешките в “Междузвездни войни” преди 20 години? Да? Така ли? А защо не ги каза кои са!? Факт е, че “Аватар” изпревари най-малко с един ден очакванията ми. Може би именно тази нощ щях да сънувам този сън който днес гледах на екрана. Да, сън, не филм. И то не защото е 3D а защото не подложих на съмнение нито един трик а досега винаги съм го правил.

Дълбок поклон на цялото европейско кино с всичките му оператори, грипаджии, осветители, реквизитори – ако искат да ги има след 10 години трябва да напавят як профсъюз. Ще ми липсват, дано да се спасят. Хиля се и си мисля – “Цепя се като Люба Кулезич, като травестит който трепетно очаква своята менопауза която ще легитимира траверсията му и ще узакони безплодието му”, ужасно сложни глупости мисля.