четвъртък, 31 декември 2009 г.

Няколко думи за "Аватар"

Да напишеш критика за “Аватар” е като да разказжеш вица за Кумчо Вълчо който седял облегнат на едно дърво в гората и си удрял тестисите с два камъка. Знаете ли го? Минал Зайко Байко и го питал дали не боли и защо го прави а Вълчо отговорил “Боли ужасно, но знаеш ли какъв кеф е когато не уцелиш!”... Почвам да се бъхтя и аз.

Усещането, че световното кино е без тема през последните 20 години не ме напусна след като изгледах и този филм, явно морално-политческо-религиозно-конспиративно-любовната тематика нито ще намери отдушник нищо ще го търси за вбъдеще. Критика няма да има, остаряла е явно и демоде. Спорадични и скопени опити някой да поучава и замисля зрителя. Изостанал съм си казвам, искам да получа стока която никой не произвежда и не цени. Вече няма слаби хора и силни мозъци които да ги тревожат. Всички са силни, всички са господари. Всеизвестно е, че зрителят търси себе си в една кинотворба. Случва се и да не се намери в нея, но киното да му хареса – щом ме няма там, то трябва да поправя гешката и да искам да ме има. И спираш да бъщеш предишния. Какво ми предложи “Аватар”!? Намерих ли себе си там? Нищо не ми предложи и нищо не намерих, “Аватар” ме премаза на всички нива. Накара ме да повярвам , че историята на шепа компютърно нарисувани извънземни баскетболисти е историята от която аз имам нужда и то го направи в поредица от тричасово неспиращи, безпощадно точни удари в тестисите. Ако един не беше уцелил сега щях да съм предишния човек чиято оценъчна система параноично очаква своя нокаут... не, получих си го.

Вероятно филмът е пълен с грешки, само че, аз не бях подготвен да ги видя. Някой от вас видя ли грешките в “Междузвездни войни” преди 20 години? Да? Така ли? А защо не ги каза кои са!? Факт е, че “Аватар” изпревари най-малко с един ден очакванията ми. Може би именно тази нощ щях да сънувам този сън който днес гледах на екрана. Да, сън, не филм. И то не защото е 3D а защото не подложих на съмнение нито един трик а досега винаги съм го правил.

Дълбок поклон на цялото европейско кино с всичките му оператори, грипаджии, осветители, реквизитори – ако искат да ги има след 10 години трябва да напавят як профсъюз. Ще ми липсват, дано да се спасят. Хиля се и си мисля – “Цепя се като Люба Кулезич, като травестит който трепетно очаква своята менопауза която ще легитимира траверсията му и ще узакони безплодието му”, ужасно сложни глупости мисля.

4 коментара:

Valkocompany каза...

Абсолютно си прав.Няма вече критика на филми а само ревюта.А европейското кино ще оцелее - един Цар не изглежда никак зле
http://www.dnevnik.bg/sled5/filmi/2009/11/09/813383_car/
ЧНГ

Tataf каза...

Сравненията с Междузвездни войни са най-подходящите. Аватар бил наивен, сюжетът бил недомислен, историята куцала. На кой му дреме?! Важното е, че визуализира съвършено момчешката ти фантазия.
Поздрави!

Unknown каза...

Не разбрах само европейското кино какво общо има с помията излизаща от холивуд? Не само, че ще оцелее, а би трябвало да има по-голям приток на фенове даже...

Bobo каза...

'Аватар' не мечтае. 'Аватар' не създава конфликти. 'Аватар' не вълнува. 'Аватар' плахо минава през всички клишета и банални образи, играейки на сигурно с утвърдени модели и изтъркани образи.

Филмът няма герои, в които хората да вярват. Няма герои, които да обичаме или които да мразим. Които да боготворим или да презираме.

Един истински 'сън' създава чусвтвото за магия, за вълшебство. Тръпка и вълнение, които остават дълго след като се събудим. Тук аз намерих само куха обвивка. Шарена обвивка, която се оказва просто една черупка без стойност. Красивата среда, огнените цветове, даже и 3D ефектите, са там за да помогнат на идеята и мечтата на филма да разцъфнат и да пленят зрителя. Без мисъл, без истински плам и копнеж... ефектите си остават шарения да шашкаме баламите.