Из "Писмата на псевдоинтелектуалеца"

Без редакция

"Изпитвам дълбоко огорчение след последния ни разговор. За първи път усетих как ми се разблъсква сърцето свирепо. Почувствах се за пореден път обруган, затова че искам да извърша просто действие, в случая да гледам филм, и да нося вината за това, че изпитвам жив интерес към филма, към неговите автори, които се оказаха големи лузъри. Пука ми, че ми дреме, имам сантимент към този сериал и това е всичко. Далечни сме в разбирането и консумацията на изкуството. Толкова се зарадвах на редовете отделени на тази тема при Оскар Уайлд, които ти уви не беше подчертала...Имаше брилятно обяснение на свободата, която садържа това понятие...Изкуството е съучастие в лъжа или по-точно казано – съучастие в нещо несъществуващо, което зрителят или възприемащият по своя воля приема за чиста монета. Красотата на това е именно в непредвидимото съучастие между творящия и възприемащия. Те се срещат някъде на територия, която не е нито на единия, нито на другия, или обратно - всеки пуска другия на своя територия на гости, доброволно, но така или иначе има среща, по правило с непревидим край. Как можеш да резбереш някого, ако не си погледнал поне веднъж с неговите очи? Никак. Можеш само да го изсушиш в собствените си обяснения що за явление е той. Как можеш да обичаш някого, ако не си влизал в него? Никак. Изкуството не е точна наука или религия, то е секс - понякога куц и стерилен, понякога върховен и с много оргазми. Ако се нагодиш към някой автор или се докосваш често до него, оргазмите идват лесно и са силни. Ако го държиш далеч от себе си, все едно по каква причина, дори и само защото си си наумил, че не става, нямаш шанс за нещо повече от чекия. И няма случай да харесаш произведение на изкуството от преразказ или от прочетена критика за него, уви това е далеч от същонстта на съучастието с автора, за което говорих по-рано. Няма начин. Винаги се сещам за Селинджър и неговата катакомба в прерията, където живее. Защо ли? Защо човекът Селинджър се крие така упорито от целия свят? Подмолното изтребване на хората на изкуството от медиите, превръщането им в сензация, публичното броене на пари от хонорари и милион други гадости спомагат чекиджиите да лъскат бастуна вместо да стигнат до онзи, който си е позволил да им говори с душата си. Ако всичко това е terra incognita за теб, ще те разбера защо си такава, но до всичко това ти можеш да стгинеш и със собстваната си мисъл и опит. Творчеството и в частност изкуството (като всиша форма на владеене на формата) са навсякъде и всеки човек има сетива за тях, ако не към сложни и иносказателни то поне към прости. Всеки е рисувал мама с триъгълна рокля и ръце и крака като клечки и го е правил най-често от любов! Единственият съдник на автора е слушателят, читателят, зрителят - другото са преразказани думи и общи теории. Изкуството не е база данни, нито съд. То е секс, хубав или лош - кой както го може и докъдето може. Изкуството оправдава най-добре употребата на свободна мисъл, защото не й слага граници и макар на пръв поглед да се интересува от резултата, всъщност не се! Никой автор не може да предугади точно докъде ще заведе своя зрител.Прости ми за това писмо, пускам го без редакция"