Derek William Dick - "I've played this scene before"

Дерек Уилям Дик... звучи завършено! Не знам дали съм фен на групи и музиканти, но знам, че се храня от душите на някой от тях. Какво би станало ако Уотърс не бе напуснал Флойд или Фиш Мерилиън... Може би щяха да се разкапят като Стоунс или Пърпъл или да куцат по сцената като Джетро Тъл. Все пак, добре е някой неща да са история. Е, не като Кърт Кобейн...Фиш отдавна спря да пее, в буквалния смисъл, остана без глас, на концертите му пее само публиката под съпровода на бенда а той говори между песните. Поет е все пак, никога не е казвал че е певец. Дай боже на всеки такъв поет такива песни и такава публика.
Днес, за пръв път през живота си се качих на влакче на ужасите и за пореден път се почувствах дискриминиран. Защитният механизъм който трябваше да сваля над раменете си не беше по размера ми и изглеждах нелепо, казах си – “Мамка им, лилипути!”. Пуснах се, нека съм смешен, но как крещяяяях!!!
О, мой двуметров братко, о, плешиви шуте с омазан потник, изпей Incubus и реабилитирай душата ми която кой ли не се е опитвал да натика в малкия си калъп, аз ще пея с теб и ще крещя както днес ... нелепо;)
Лорелай, Германия, 1986, Incubus.

Отворете си речниците.

When footlights dim in reverence to prescient passion
Forwarned my audience leaves the stage, floating ahead
Perfumed shift within the stammering silence, the face
That launched a thousand frames betrayed by a porcelain tear, a stained career, career

You played this scene before, you played this scene before
I the mote in your eye, eye, eye, eye
I the mote in your eye
A misplaced reaction, reaction

The darkroom unleashes imagination in pornographic images
In which you will always be the star, always be the star
Untouchable, unapproachable, constant in the darkness, in the darkness, in the darkness
Nursing an erection, a misplaced reaction, with no flower to place before this gravestone
And the walls become enticingly newspaper thin
But that would be developing the negative view
And you have to be exposed in voyeuristic colour
The public act, let you model your shame on the mannequin catwalk, catwalk
Let the cats walk, and the cat walks

Ive played this scene before
Ive played this scene before
I the mote in your eye, eye, eye, eye
I the mote in your eye
A misplaced reaction, satisfaction

A irritating speck of dust that came from absolutely nowhere

You cant brush me under the carpet, you cant hide me under the stairs
The custodian of your private fears, your leading actor of yesteryear
Who as you crawled out of the alleys of obscurity
Sentenced to rejection in the morass of anonymity
You who I directed with lovers will
You who I let hypnotise the lens
You who I let bathe in the spotlights glare
You who wiped me from your memory like a greasepaint mask
Just like a greasepaint mask

But now Im the snake in the grass, the ghost of filmreels past
Im the producer of your nightmare and the performance has just begun
Its just begun, its just begun

Your perimeter of courtiers jerk like celluloid puppets
As you stutter paralysed with rabbits eyes, searing the shadows
Flooding the wings, to pluck elusive salvation from the understudys lips
Retrieve the soliloque, maintain the obituary
My cue line in the last act and you wait in silent solitude
Waiting for the prompt, waiting for the prompt

Youve played this scene before