вторник, 21 юли 2009 г.
Fish&Sam Brown "Just Good Friends"
There's something I want to ask you
Before it's too late,
It's been on my mind since the first time we met
It scares me now more, now there's more at stake,
It seems we're so close yet so far away.
What would you do if I got down
On my knees to you
Would you hold it against me,
Would you stand in line?
What would you do if I
Opened my heart to you,
Would I be another who's wasting his time,
Darling are we just good friends?
Could you turn me down gently would I
Be out of order,
If I declared my true feelings or do I
Act out the part,
Of the father confessor of the shoulder to cry on
We're always so close yet so far away
What would you do if I got down
On my knees to you
Would you hold it against me,
Would you stand in line?
What would you do if I
Opened my heart to you,
Would I be another who's wasting his time,
Darling are we just good friends?
What would you do if I got down
On my knees to you
Would you hold it against me,
Would you stand in line?
What would you do if I
Opened my heart to you,
Would I be another who's wasting his time,
Darling are we just good friends?
Do I really need to ask you
I'm sure that you know by now,
Do we just play a game where we try to pretend,
That all that's between us is all that's between us,
And all we can rely on is just being good friends.
What would you do if I got down
On my knees to you
Would you hold it against me,
Would you stand in line?
What would you do if I
Opened my heart to you,
Would I be another who's wasting his time,
Darling are we just good friends?
So are we left to chance meetings,
Is that all we can depend on?
Resigned to raise glasses in anonymous cafes,
Reciting our failures as if we needed
Proof or regret,
Over what might have
And what should have been, Darling, are we just good friends?
събота, 18 юли 2009 г.
петък, 17 юли 2009 г.
четвъртък, 16 юли 2009 г.
Roger Waters "Each small candle"
Not the torturer will scare me
Nor the body's final fall
Nor the barrels of death's rifles
Nor the shadows on the wall
Nor the night when to the ground
The last dim star of pain, is hurled
But the blind indifference
Of a merciless, unfeeling world
Lying in the burnt out shell
Of some Albanian farm
An old Babushka
Holds a crying baby in her arms
A soldier from the other side
A man of heart and pride
Breaks ranks, lays down his rifle
To kneel by her side
He gives her water
Binds her wounds
And calms the crying child
A touch gives absolution then
Across the great divide
He picks his way back through the broken
China of her life
And there at the curb
The samaritan Serb turns and waves ... goodbye
And each small candle
Lights a corner of the dark
Each small candle
Lights a corner of the dark
Each small candle lights a corner of the dark
When the wheel of pain stops turning
And the branding iron stops burning
When the children can be children
When the desperados weaken
When the tide rolls into greet them
And the natural law of science
Greets the humble and the mighty
And the billion candles burning
Lights the dark side of every human mind
Each small candle
Each small candle (repeated)
Each small candles lights the dark side of every human mind
And each small candle
Lights a corner of the dark
понеделник, 13 юли 2009 г.
събота, 11 юли 2009 г.
петък, 10 юли 2009 г.
четвъртък, 9 юли 2009 г.
сряда, 3 юни 2009 г.
вторник, 26 май 2009 г.
неделя, 24 май 2009 г.
сряда, 20 май 2009 г.
неделя, 17 май 2009 г.
-CH отива на изложба
Реших този проект да се реализира като съавторство между мен и Кристина. Колкото усилия съм положил зад обектива, толкова е положила и тя пред него, труда ни е общ. За пореден път и благодаря за търпението, старанието и таланта които вложи в общата ни работа, а също така и за доверието което ми гласува, позволявайки ми да заснема нещата които искам да видя. Това не е целият материал който ще бъде показан. В скоро време ще има още една презентация.
четвъртък, 14 май 2009 г.
вторник, 12 май 2009 г.
петък, 8 май 2009 г.
петък, 1 май 2009 г.
За мишките и хората. Секс по време на криза.
През 2008-ма в един мрачен пролетен ден с моята приятелка решихме да проявим милосърдие и да спасим два хамстера, като ги извадим от техния затворнически живот в един още по-мрачен магазин за животни. Купихме ги. Изчистих стар аквариум, в който някога бях изтезавал рибки и го предложих за дом на новите ми домашни любимци. Пак затвор, но в артистичен апартамент, превърнат във фотостудио. Оцениха го по достойнство и заживяха щастливо. Душеха, ровеха, ръфаха, танцуваха, скрибуцаха, само дето не пееха. Велико щастие. Отакто дъщеря ми заживя в чужбина за пръв път имах компания и не бях толкова самотен. И преди съм гледал хамстери и знаех, че ако успея да ги задържа в аквариума и опазя кабелите на компютъра си непрегризани, не би трябвало да имам сериозни проблеми с тях.
Една вечер след кротък купон изпратих гостите и се надвесих да видя как са моите малки пухкави мишки и чувствителното ми сърце са разблъска като видях, че съм станал дядо, бяха ми се родили 4 прекрасни внука – розови, слепи, миниатюрни… ей, голямо щастие настана. Не откъсвах очи от тях, гледах родителите и си казвах – “О, те са правили секс у дома, били са влюбени и щастливи в моя хол и са решили да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат! Ще се пръсна от щастие бе!!!” Размечтах се за по- голям аквариум, да им създам условия за по-добър живот… и така до безкрайност мога да описвам първите си трепети. След няколко дни внуците ми поотраснаха и влязоха в пубертета, окосмиха се, станаха фогенични. Воайорът в мен отново проговори – как да подмина този акт на съзиданието – опънах стативите, насочих осветлението и им подарих тяхната първа фотосесия. Главите им тежаха още, малките им червени очи нищо не виждаха, залитаха, но светкавицата безмилостно осветяваще всеки следващ кадър.
След месец се родиха нови 4. Почесах се и си казах, че където 6 там и 10. И тях снимах. Първото поколение навлезе в полова зрялост и още след седмица станаха 13. Аквариумите вече бяха 2. Звъннах на сестра ми и я попитах дали племенницата ми не би искала 2 прекрасни хамстера, заченати и родени с много любов в хола на вуйчо й. Сестра ми прие. Подарих им аквариум с два гризача и разтревожен за съдбата на останалите, зачаках новото раждане. Хуманистът в мен започна тревожно да изчислява сексуално-геометричната прогресия, която ще изпълни апартамента му с мишки само след месец. Не исках и да чуя за разни версии, в които внуците ми биха могли да станат храна на змии в терариуми или каквото и да било свързано със смърт. Животът е велико тайнство и трябва да бъде съхраняван.
Адът дойде. Сбъднаха се всичките ми очаквания. Миниатюрни сексуални маниаци диктуваха ежедневието ми. Започнах да колекционирам кутийки с малки размери от всякакъв вид, с които да пренасям домашните си любимци обратно до мрачния вмирисан гараж, където бях спасил от тиранията техните прародители. Дали не ставах подозрителен за хората от квартала? През ден, през два преминавах по улицата, носейки внимателно картонени кутийки без да ги полюшвам, маниакално съсредоточен. Дали не носех динамит в тях!?! Надвиваха ме, раждаха преди да мога да занеса предходните в магазина, поради това че не са развити и не могат да се хранят самостоятелно, казано просто – сучеха!
Застанах пред неразрешима дилема! Да се събудя под формата на изгризан скелет (де факто не бих могъл да се събудя така, но така биха ме намерили в леглото) или какво..? Да стана убиец?
Шах и мат!
Приемните семейства увеличиха своя брой, зоомагазините в квартала се изпълниха със свежа сексуална енергия. Бели минихамстери плачеха след мен, когато ги разменях за торбичка храна, с която да изхранвам техните братя, сестри, братовчеди,чичовци и лели. Затръшвах вратата след тях, те се заравяха в стърготините на новите си аквариуми и за да убият мъката си правеха секс – всеки с всеки, всеки срещу всеки.
Ти, който четеш това, не се ли шмугна нещо малко и бяло, току що, покрай теб? Ако е хамстер, да знаеш, от моите е. Купи му аквариум и до ден-два ще се появи и партньора му. Само стой и гледай!
Абонамент за:
Публикации (Atom)