За мишките и хората. Секс по време на криза.

През 2008-ма в един мрачен пролетен ден с моята приятелка решихме да проявим милосърдие и да спасим два хамстера, като ги извадим от техния затворнически живот в един още по-мрачен магазин за животни. Купихме ги. Изчистих стар аквариум, в който някога бях изтезавал рибки и го предложих за дом на новите ми домашни любимци. Пак затвор, но в артистичен апартамент, превърнат във фотостудио. Оцениха го по достойнство и заживяха щастливо. Душеха, ровеха, ръфаха, танцуваха, скрибуцаха, само дето не пееха. Велико щастие. Отакто дъщеря ми заживя в чужбина за пръв път имах компания и не бях толкова самотен. И преди съм гледал хамстери и знаех, че ако успея да ги задържа в аквариума и опазя кабелите на компютъра си непрегризани, не би трябвало да имам сериозни проблеми с тях.

  Една вечер след кротък купон изпратих гостите и се надвесих да видя как са моите малки пухкави мишки и чувствителното ми сърце са разблъска като видях, че съм станал дядо, бяха ми се родили 4 прекрасни внука – розови, слепи, миниатюрни… ей, голямо щастие настана. Не откъсвах очи от тях, гледах родителите и си казвах – “О, те са правили секс у дома, били са влюбени и щастливи в моя хол и са решили да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат! Ще се пръсна от щастие бе!!!” Размечтах се за по- голям аквариум, да им създам условия за по-добър живот… и така до безкрайност мога да описвам първите си трепети. След няколко дни внуците ми поотраснаха и влязоха в пубертета, окосмиха се, станаха фогенични. Воайорът в мен отново проговори – как да подмина този акт на съзиданието – опънах стативите, насочих осветлението и им подарих тяхната първа фотосесия. Главите им тежаха още, малките им червени очи нищо не виждаха, залитаха, но светкавицата безмилостно осветяваще всеки следващ кадър.

   След месец се родиха нови 4. Почесах се и си казах, че където 6 там и 10. И тях снимах. Първото поколение навлезе в полова зрялост и още след седмица станаха 13. Аквариумите вече бяха 2. Звъннах на сестра ми и я попитах дали племенницата ми не би искала 2 прекрасни хамстера, заченати и родени с много любов в хола на вуйчо й. Сестра ми прие. Подарих им аквариум с два гризача и разтревожен за съдбата на останалите, зачаках новото раждане. Хуманистът в мен започна тревожно да изчислява сексуално-геометричната прогресия, която ще изпълни апартамента му с мишки само след месец. Не исках и да чуя за разни версии, в които внуците ми биха могли да станат храна на змии в терариуми или каквото и да било свързано със смърт. Животът е велико тайнство и трябва да бъде съхраняван.

  Адът дойде. Сбъднаха се всичките ми очаквания. Миниатюрни сексуални маниаци диктуваха ежедневието ми. Започнах да колекционирам кутийки с малки размери от всякакъв вид, с които да пренасям домашните си любимци обратно до мрачния вмирисан гараж, където бях спасил от тиранията техните прародители. Дали не ставах подозрителен за хората от квартала? През ден, през два преминавах по улицата, носейки внимателно картонени кутийки без да ги полюшвам, маниакално съсредоточен. Дали не носех динамит в тях!?! Надвиваха ме, раждаха преди да мога да занеса предходните в магазина, поради това че не са развити и не могат да се хранят самостоятелно, казано просто – сучеха!

   Застанах пред неразрешима дилема! Да се събудя под формата на изгризан скелет (де факто не бих могъл да се събудя така, но така биха ме намерили в леглото) или какво..? Да стана убиец?

   Шах и мат!

   Приемните семейства увеличиха своя брой, зоомагазините в квартала се изпълниха със свежа сексуална енергия. Бели минихамстери плачеха след мен, когато ги разменях за торбичка храна, с която да изхранвам техните братя, сестри, братовчеди,чичовци и лели. Затръшвах вратата след тях, те се заравяха в стърготините на новите си аквариуми и за да убият мъката си правеха секс – всеки с всеки, всеки срещу всеки.

   Ти, който четеш това, не се ли шмугна нещо малко и бяло, току що, покрай теб? Ако е хамстер, да знаеш, от моите е. Купи му аквариум и до ден-два ще се появи и партньора му. Само стой и гледай!