петък, 1 май 2009 г.

За мишките и хората. Секс по време на криза.


През 2008-ма в един мрачен пролетен ден с моята приятелка решихме да проявим милосърдие и да спасим два хамстера, като ги извадим от техния затворнически живот в един още по-мрачен магазин за животни. Купихме ги. Изчистих стар аквариум, в който някога бях изтезавал рибки и го предложих за дом на новите ми домашни любимци. Пак затвор, но в артистичен апартамент, превърнат във фотостудио. Оцениха го по достойнство и заживяха щастливо. Душеха, ровеха, ръфаха, танцуваха, скрибуцаха, само дето не пееха. Велико щастие. Отакто дъщеря ми заживя в чужбина за пръв път имах компания и не бях толкова самотен. И преди съм гледал хамстери и знаех, че ако успея да ги задържа в аквариума и опазя кабелите на компютъра си непрегризани, не би трябвало да имам сериозни проблеми с тях.
  Една вечер след кротък купон изпратих гостите и се надвесих да видя как са моите малки пухкави мишки и чувствителното ми сърце са разблъска като видях, че съм станал дядо, бяха ми се родили 4 прекрасни внука – розови, слепи, миниатюрни… ей, голямо щастие настана. Не откъсвах очи от тях, гледах родителите и си казвах – “О, те са правили секс у дома, били са влюбени и щастливи в моя хол и са решили да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат! Ще се пръсна от щастие бе!!!” Размечтах се за по- голям аквариум, да им създам условия за по-добър живот… и така до безкрайност мога да описвам първите си трепети. След няколко дни внуците ми поотраснаха и влязоха в пубертета, окосмиха се, станаха фогенични. Воайорът в мен отново проговори – как да подмина този акт на съзиданието – опънах стативите, насочих осветлението и им подарих тяхната първа фотосесия. Главите им тежаха още, малките им червени очи нищо не виждаха, залитаха, но светкавицата безмилостно осветяваще всеки следващ кадър.
   След месец се родиха нови 4. Почесах се и си казах, че където 6 там и 10. И тях снимах. Първото поколение навлезе в полова зрялост и още след седмица станаха 13. Аквариумите вече бяха 2. Звъннах на сестра ми и я попитах дали племенницата ми не би искала 2 прекрасни хамстера, заченати и родени с много любов в хола на вуйчо й. Сестра ми прие. Подарих им аквариум с два гризача и разтревожен за съдбата на останалите, зачаках новото раждане. Хуманистът в мен започна тревожно да изчислява сексуално-геометричната прогресия, която ще изпълни апартамента му с мишки само след месец. Не исках и да чуя за разни версии, в които внуците ми биха могли да станат храна на змии в терариуми или каквото и да било свързано със смърт. Животът е велико тайнство и трябва да бъде съхраняван.
  Адът дойде. Сбъднаха се всичките ми очаквания. Миниатюрни сексуални маниаци диктуваха ежедневието ми. Започнах да колекционирам кутийки с малки размери от всякакъв вид, с които да пренасям домашните си любимци обратно до мрачния вмирисан гараж, където бях спасил от тиранията техните прародители. Дали не ставах подозрителен за хората от квартала? През ден, през два преминавах по улицата, носейки внимателно картонени кутийки без да ги полюшвам, маниакално съсредоточен. Дали не носех динамит в тях!?! Надвиваха ме, раждаха преди да мога да занеса предходните в магазина, поради това че не са развити и не могат да се хранят самостоятелно, казано просто – сучеха!
   Застанах пред неразрешима дилема! Да се събудя под формата на изгризан скелет (де факто не бих могъл да се събудя така, но така биха ме намерили в леглото) или какво..? Да стана убиец?
   Шах и мат!
   Приемните семейства увеличиха своя брой, зоомагазините в квартала се изпълниха със свежа сексуална енергия. Бели минихамстери плачеха след мен, когато ги разменях за торбичка храна, с която да изхранвам техните братя, сестри, братовчеди,чичовци и лели. Затръшвах вратата след тях, те се заравяха в стърготините на новите си аквариуми и за да убият мъката си правеха секс – всеки с всеки, всеки срещу всеки.

   Ти, който четеш това, не се ли шмугна нещо малко и бяло, току що, покрай теб? Ако е хамстер, да знаеш, от моите е. Купи му аквариум и до ден-два ще се появи и партньора му. Само стой и гледай! 

22 коментара:

Valkocompany каза...

Стоя и гледам - аквариума ми е празен.Мъжкия не го биваше.Пресели се в отвъдното след половин година живот.А женската потегли към съседа(съседката)

Christina каза...

Хахахаха Мони, явно средата при теб ги предразполага ;)

Анонимен каза...

Да ти услужа с котката си?!;)))
Станимир

simon каза...

Chris, през цялото време го мислех но не го написах;)))
Станимир - услужи ми,дори и да е мъжка после ще роди.Коткохамсери или някъв Мики Маус.

Анонимен каза...

Хахаха Мъжка е...Една приятелка гледаше хамстери,но...нейните бяха по-зле!!!Майката изяждаше малките.Приятелката ми беше винаги ядосана като й отидех на гости,защото оная канибалка...Накрая нервите на дружката ми не издържаха и след като мъжкия пукяса(леки му стърготини,много се биеха с женската)...тя пусна оная злобна майка на котката.Дотам свърши историята-тъжен край,но е истина.Затова поне можеш да си спокоен ,че твоите не са чак толкова мутирали...;)))
Станимир

simon каза...

Моите изобщо не са мутирали, а канибализма при гризачите се дължи на лошо гледане от страна стопаните им. Просто сексуалността им е хипер;)

Анонимен каза...

Сори за грешката.Явно добре ги гледаш :)))
Станимир

Nataliya G. каза...

Не ти ли е рано да ставаш дядо :)
Мен вече ме е страх от внуци, честно да ти кажа! ООООООХ...
Ако са от тия косматите, с които ти си се сдобил, ще ги преживея, макар че Теса (дакелката ми) ще им види сметката преди да съм ги преживяла.
Много готино, но това изречение направо кърти:
"След няколко дни внуците ми поотраснаха и влязоха в пубертета, окосмиха се, станаха фогенични."
Доста пишещи люде биха ти завидяли само заради него.

Наталия

simon каза...

Хаха, благодаря, Наталке;)

Essenov каза...

раздели ги по полове в отделни килии

Елена Аргирова каза...

Simon, stra6en razkazva4 si! Ostava da publikuva6 snimkite na malkite 4arovni griza4i za da zavaliat pora4ki, moje pak da go prevarne6 v biznes, kak misli6?

simon каза...

Е доколкото виждам съм публикувал една снимка ;) - тази горе вдясно на публикацията - минихамстер, бял, непрогледнал, на около 10 дни...това, че не изглежда малък като бобено зърно е поради факта, че е сниман от близо;)

Essenov каза...

Дай да видим цялото поколение - семеен портрет или както там му се вика.. :)

Анонимен каза...

Защо не напишеш книга. Отдава ти се. Браво!

аз каза...

Удрям си капата в тавана, голям кеф ми беше да чета!

Само дето малко ми дойде... и на мене... :)))

Казах си:
"Айде стига щрака!... Разнообрази си с драскане!...
От друга страна се сетих, че навън блесна, та не мож се свъртя пред компа.
Но идва зима. Зимите са за това :)

Анонимен каза...

достоен сценарий за психотрилър. think about it ;-))))))dunda

Анонимен каза...

Ейййй, Саймънче, thanks for the lаugh, дет' се вика! И честити внуци! Толкова сладкодумно си я подкарал, че ако завършваше с "А ето и банковата сметка или номера за SMS-и, за да подкрепим милото мишо семейство и изнемогващия дядо в момент на криза" щях и парички да преведа сигурно! :)))))))))) И сега квоооо? Пиши продължение, нищо че е пролет! хахахахаха
Chrismris

simon каза...

Хахахахахахах, баси, отървах възможостта да забогатея;))) Да взема да напиша нещо за фотографските си неволи, там бюджета е по висок;)

Анонимен каза...

Ne znam, ama vinagi kato ti cheta draskanicite sa mi super intersni, dori poveche ot nqkoi knigi. Osobeno mi haresa istoriqta za vlubenoto momche v pustinqta. Vzemi napishi kniga bre. Shte si q kupq.
Deli :)

Анонимен каза...

И аз ще я купя!

simon каза...

И кво правим? Да сядам да пиша!? Хахахахаха!

Анонимен каза...

Абе, Симо, "ты только ходи" бееее! И за това дават понякога :))))))))))
Chrismris