ДА ПРАВИШ СЪЗНАТЕЛНО ПОКУШЕНИЕ
СРЕЩУ СИСТЕМАТА,
КОГАТО СИ ГЛАВА НА СИСТЕМАТА.
ДА СЕ УТВЪРЖДАВАШ
ЧРЕЗ САМОУНИЩОЖЕНИЕ.
ДА ДОКАЗВАШ ЧРЕЗ ПРОТИВОРЕЧИЕ.
ДА ОСМИСЛЯШ ЧРЕЗ ОБЕЗСМИСЛЯНЕ.
ТОВА Е ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ПЪНК!
Явор Гърдев
в състояние на афект
по време на репетиция
2 коментара:
Да започна с това, че причината да гледам „Калигула” са няколкото свързани постинга в този блог и лъхащото от тях усещане за нещо, правено с много обич и отдаване.
За мен „Калигула” на Явор Гърдев е изчистена, минималистична, концептуално съвършена провокация (задължително в някакъв екстремум) към възприятията. Представяно, представяне и представящи оформят парадоксално хармонична цялост, конкурирайки се в своята несъподчиненост за тотално обсебване на сетивата на зрителя. Особено ми допадна, това че се доловя зряло отношение към изкуството не като инструмент за внушаване на някакви авторови послания и визии, както казва самият Камю – не се опитва да „снабди с катехизис”, а като разтърсваща провокация, неизбежно катализираща процес на вътрешно осмисляне.
Наистина запомнящо се театрално преживяване, с отлично изграден главен персонаж и няколко чудесно развити второстепенни образа, надскачащи шаблонната представа за резониращата им същност by default. Препоръчвам.
Та, бих искала да благодаря, че е възможно да се види и такова правене на театър. Успех!
Публикуване на коментар