"dies irae", "afraid of sunlight" & other madnesses

четвъртък, 9 октомври 2008 г.

Втората книга от "тъмната" поредица на Атанас Стойчев отново с безупречен дизайн

Проект на корицата и вътрешно оформление: Димитър Трайчев - "Сталкер"

Фотограф: Симеон Лютаков, на снимката пак той ;)

На добър час, Наско!

вторник, 7 октомври 2008 г.

Ерих Кестнер - "Излечим ли е екзистенциализмът"

През следващите два дни валя като из ведро. Истинско екзистенциалистко време. Подходящо за четене на книги, в които непрекъснато се описва страх, самота, отвращение, отчаяние, грозота и абсурдност! Когато на втората сутрин в стаята ми влезе келнерката, за да узнае какво бих искал да закуся, аз по погрешка отвърнах: "Порция безнадеждност!" Така дълбоко бях навлязъл вече в материята. Момичето не ме разбра. Съвременната култура прониква твърде бавно в планинските краища. Най-после се споразумяхме за шунка с яйца...
Една от главните задачи на екзистенциализма е да изследва страха и свободата в тяхната тайнствена взаимовръзка. Страхът произлизал от Нищото, което се представяло на хората като Нещо - тъкмо четях това, когато спретнатата келнерка пристигна отново и постави пред мен чиния с четири яйца на очи.
- Още нещо? - попита тя.
- Н и щ о - отвърнах аз.
Бедното момиче дори и не предполагаше какъв философски разговор водим. Тя ми се усмихна, сякаш не й се искаше да си тръгне. Лесно й беше да се смее. Строго погледнато, тя всъщност не беше индивидуалност и поради това се бе лишила както от свободата, така и от страха си. Освен това навярно беше и религиозна, така че, когато се наложеше, можеше да се ползва от услугите на "борбата със страха сред общността".

...................

Но ми помогна още и това, че със себе си бях взел и една книга върху екзистенциалистката теория на познанието. Скоро ми стана ясно, че ужасното ми опасение е било малко преждевременно. Прочетох, че светът съществувал такъв, какъвто го опознаем и "само дотолкова". Не било вярно, че в нашата действителност се "въплъщавали" сенките на вечните идеи - и нищо повече. Не било вярно, че не може да се опознае светът "в себе си", а можело само да схванем дадената ни за него схема - и нищо повече. Също не било вярно, че трябва да действаме и да нареждаме живота си така, "сякаш" нашата действителност е истинска. Камък ми падна от сърцето. След като съм така привързан към гениалната мисловна поезия на Платон и Кант - какво щастие! - не можех да бъда екзистенциалист! Но - ето че пак се появи едно "но" - нима това бе достатъчно, за да послужи като извинение за факта, че въпреки неколкодневните си усилия все още не знаех какво е екзистенциализъм? И че вместо това само бях забелязал тук-там из книгите някои противоречия и мисловни несъобразности?
И ето че погледът ми падна върху следното изречение: "Всъщност понятието екзистенциализъм е добило днес такъв обем и е станало толкова широко, че вече не означава нищо!"
В тоя исторически момент слънцето проникна през облаците. Дъждът престана, мъглата изчезна като кърпичка в ръкава на фокусник. Пъстрите ливади блестяха тъй великолепно от влагата, сякаш някакъв невидим градинар ги бе напръскал с роса. А зелените, покрити с буки и борове планини махаха към стаята ми, сякаш искаха да кажат: "Хайде, стари глупако, идвай вече при нас!"
П. П. И старият глупак отиде.

целият материал тук

"Sandman" - интервю за БНТ

"Sandman" - интервю за телевизия "Варна"

неделя, 5 октомври 2008 г.

понеделник, 15 септември 2008 г.

"Калигула", видя му се края!

снимки: Росен Донев

Zift - coming soon

петък, 12 септември 2008 г.

Още малко за целия този труд наречен "Калигула"

ДА ПРАВИШ СЪЗНАТЕЛНО ПОКУШЕНИЕ
СРЕЩУ СИСТЕМАТА,
КОГАТО СИ ГЛАВА НА СИСТЕМАТА.
ДА СЕ УТВЪРЖДАВАШ
ЧРЕЗ САМОУНИЩОЖЕНИЕ.
ДА ДОКАЗВАШ ЧРЕЗ ПРОТИВОРЕЧИЕ.
ДА ОСМИСЛЯШ ЧРЕЗ ОБЕЗСМИСЛЯНЕ.
ТОВА Е ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ПЪНК!

Явор Гърдев
в състояние на афект
по време на репетиция

понеделник, 8 септември 2008 г.

Pink Floyd

Когато бях малък сънувах, че както си вървя по улицата попадам на група улични музиканти, струпани на тясно върху няколко квадратни метра в тунел между две къщи или някакво подобно тясно пространство, пред тях имаше шапка за пари, забиваха невероятно добри парчета... загледах се и ги разпознах, бяха Пинк Флойд, свиреха на тротоара и аз бях единствения им слушател. Всички подминаваха, бързаха, не виждаха , не чуваха, аз стоях изумен, гледах и не вярвах на очите си, идеше ми да закрещя “Ей, хора, слепи ли сте? Само един поглед и ще ги разпознаете!” Събудих се опиянен от невероятния концерт и ядосан от хорската тъпотия и тоталната липса на интерес към любимата ми група. Помня, че свиреха кротко и без парадиране, доволни, че са инкогнито. Не знам и не искам да знам какво означава този сън, но онова усещане, че хората наоколо са слепи за нещата които ме вълнуват не ме напуска и до днес. Декоративните отношения ме плашат. Предпочитам да си забием вампирски зъбите и да си смучем кръвта отколкото да се лъжем колко нова е всъщност новата мода и как кецовете ми не са китайски и дори, че сърцето ми не е произведено в някоя китайска провинция. Години по-късно отидох на концерт на Уотърс и ... беше като в съня. Сред 40 хилядната публика упорито не долових българска реч макар концерта да беше на не повече от 700 км от София. Тогава вече не виках а кротко изслушах трите скромни часа свирене и развълнуван си тръгнах. Усещането за самота ме изяжда.

понеделник, 1 септември 2008 г.

Caligula

събота, 16 август 2008 г.

"Калигула", Драматичен театър "Стоян Бъчваров"-Варна, премиера 16 септември

Снимки: Калин Николов

Малко снимки ;)

вторник, 12 август 2008 г.

Paris Nighs

Причина имам.

Изпитвах страх от този град, мислех, че където и да отида по света, ще се чувствам по-малко Бай Ганьо отколкото в Париж. Честно, тръгнах с нежелание. Така се случи, че пътуването беше подарък, имах съвсем други планове за лятото. В главата ми още духаха пустинни ветрове и на езика ми идваха предимно арабски а не англииски или още по-малко френски думи. Разбира се, че отивам да снимам... ама защо трябва да го правя в претъпкан с туристи европейски мегаполис и то през август? Поне ще видя Гоген и Ван Гог и ще се кача на Айфеловата кула..Да, не е малко. А, и Пикасо, да! “Причина имам!”

Един мит по-малко – Версай.

Перфектно подстриган! И до там. Двореца не бих коментирал дори в едно изречение – ето вече го изкометирах – семпъл, скучен. Много напън, много желание и с нищо по-различан от половината сгради в Париж. Голям камък.
Градините, да, много фризьорски труд е отишъл там. Вероятно за годините си са били безспорен хит, но и там се усеща прекомерен напън за оригиналност. Окастрените кубични дървета и лабиринти нямат край, слънцето пече над теб безмилостно, търсиш клонче да застанеш под сянка, е няма! Непробиваема плетеница извеждаща те винаги до шадраван. Как пък не ме изненадаха с нещо друго… Понеже съм бил в Сан Суси аналогиите бяха неизбежни. Няма я онази приказна импровизация с която именно немците ме изумиха преди години. Усещането че си попаднал в ренесансов пеизаж тук просто липсва. Представях си единствено потни градинари с огромни ножици, безспирно подстригващи храст след храст и надут френски крал, тупащ се в гърдите – “Елате ме вижте”. Прости ми Франция – доста неща от миналото ти са в повече.

Най-добрият начин да разгледаш Лувъра...

...е, да ти се ходи до тоалетната. Бясно препускаш из залите с карта в ръка, нищо не изтърваш от поглед защото ще подминеш заветния надпис WC. Слава богу, пред тоалетната на Наполеон III имаше въженце и посетители не се допускаха, иначе щях да положа дупето си на въздесъщото му биде. Всичко от Рубенс до ДаВинчи ми мина пред очите, на Мона Лиза и отделих точно 5 а не 30 минути, профучах край крадените от Египет свинксове и саркофази, за малко да гътна Венера Милоска на земята и точно след статуята на Нике намерих покой в една тоалетна с размерите на хол. Повярвайте ми, това беше роля в “Мисията невъзможна”!

следва продължение...