сряда, 5 май 2010 г.

"Соло" - Рана Дасгупта. Индиец роден в Англия пише роман за България.

Мъжът преваля деветдесетте, апартаментът му е на четвъртия етаж.
С изключение на гърба, който го измъчва всяка сутрин, здравето му е задоволително, при все това, по неумолимата логика на числата, краят не е толкова далеч.
Преди да ослепее бе прочел в едно списание следната история: неколцина изследователи се натъкнали на ято папагали, които говорели езика на загинало при скорошно бедствие племе. Изумени от откритието си, те затворили птиците в клетки и ги изпратили у дома, за да могат лингвистите да проучат останките от загубения език. Ала папагалите, вече силно покрусени от преживяното бедствие, измрели по пътя.
Мъжът изпитва огромна близост към тези птици. Чувства, че носи, също като тях, някаква разпиляна във времето, разпокъсана наследственост и няма на кого да я разкаже.
Затова отново рови в живота си.

Няма коментари: