Голям ли е изборът в “Големият избор”? И да и не, според мен. Малко каузи с реална прогноза да се развият в качествен дебат, участници които прибягват до хумора при първа възможност да излязат от затруднено положение. Ступор, смут, упорство, и не на последно място изтървана безпомощна агресия към журито. Рано е да говоря поименно, нека отпаднат първите шест. Политиката, най-банално казано е сложно нещо, а политикът, още по банално – те такова животно нема. Да си комбинативен, интуитивен, очарователен, остроумен, хитър, мъдър, прям или търпелив са все качества които трябва да носиш, но на кого му пука ако разума и кръвта ти не ги обединяват в харизма. Ако политиката ти е мечта или амбиция, то сподели я с най-близките си и после тръгни към новата си мечта, тя със сигурност няма да е толкова разочароваща, но ако е вътрешна убеденост, ако си мотивиран да се превърнеш в животното дето го нема, тръгвай смело по пътя си и бъди. Научи се да бъдеш лидер, научи се побеждаваш, после да губиш, после да чакаш и разглеждай себе си в движение, политикът не е величина, той е процес.
Нормално е измежду тринадесетте участника в това риалити да преобладават мечтателите, въпреки, че са минали през кастинг. Нормално е защото са млади. Но младите са по-близо до сърцата си от възрастните, а в устите на немалка част от тях се търкалят тромави и заучени каузи които те, на този етап, не защитават по същество. Останалите грабват вниманието ми, по-адекватни са с журито и търсят отговорите през себе си. Мисля, че предаването си заслужава да се гледа, въпреки, че не съм чул за много реализирани “звезди” след финала на което и да било риалити. Но какви звезди са Марс или Юпитер – просто планети осветени от Слънцето. Все пак, там свети нещо с неотразена светлина…
Няма коментари:
Публикуване на коментар